Детето гледа филмче – знаем ли какво, освен, че е ангажирано и освобождава нашето внимание и време, питаме ли се какво научава, говорим ли с него за героите, за съдържанието, какво го привлича, защо, то как би постъпило в подобна ситуация?
Детето иска да му купите някакъв предмет – защо го иска, как ще го ползва, по какъв начин го иска – реве, крещи, сърди се?
А самите ние в ситуация на горните два примера, задаваме ли дами на себе си подобни въпроси?
Възможността детето да осъзнае всяко нещо, което наблюдава, прави, чувства, води до лесно разрешение на ежедневните ни проблемни ситуации с него, улеснява опознаването на света и себе си от негова страна, изгражда рефлекс за анализ на всичко, което му се случва.
Лесно е, опитайте, резултати ще ви окуражават да продължавате.
Как да изберем частна детска градина?
Местоположение, интериор, учебни програми, учители, организация на работа, хранене и още много могат да се изброят.
Всички те оказват влияние в процеса на вземане на решение, но едно е особено важно, според нашата учителска преценка – позитивната среда
Какво се „включва“ в позитивна среда – искреното приветливо отношение на целия екип на детската градина. Отношение, което се случва и с децата, осигурява им спокойствие и сигурност, среда, в която да се почувстват свободни да се изявяват и да научават. Позитивна среда е отношението на любов, разбиране и избор на най-добрия подход спрямо конкретното детенце, така че да разгърне потенциала си.
Как да го разпознаем в сравнение с привидната любезност?
Усещаме се добре посрещнати и приети още с първото запознанство, сякаш сме на вече познато място.
Получаваме кратко представяне на предлаганата услуга и след това ни се дава възможност да говорим за нашите очаквания, притеснения, да задаваме въпроси. Накратко – не ни претупват.
Децата обожават приключенията и откривателството! Тези игри са подходящи за всяка възраст и могат да тренират различни умения – ориентация, познаване на числа, цветове, форми, думи. Ето и как се играе!
Лов за мечки (или предмет, от който имате повече бройки)
Навсякъде из квартала/селото/мястото, на което се намирате, поставяте принтирани на листчета мечки или еднакви предмети. Целта е децата да обикалят и да ги намерят всичките, да ги преброят. Който намери най-много печели/ който ги намери всички!
Намери буквите
Нека децата намерят предмети, които започват с всяка буква от азбуката или да изберат името си и да немеят предмети, отговарящи на буквите от името.
Нарисувай – намери
На лист, нарисувайте гоели квадрати (подходящи за малка рисунка), отгоре на всеки квадрат, напишете нещо, от заобикалящата среда, което детето да намери, да наблюдава, а после да нарисува. Например: пределно цвете, птичка, животно, нещо жълто, нещо синьо, нещо червено, определено дърво, нещо, паднало от дърво, нещо голямо, нещо съвсем малко, нещо лепкаво, насекомо, облак.
Лов за цветове
Нека децата потърсят най-много различни цветове предмети, които успеят, така че да направят дъга, например. Или отбележете на лист цветовете, които искате да открие и нека намери за всеки цвят, съответния предмет.
Могат да се измислят още много подобни вариации на Ншещотърсачи, дори Иза по-големи деца, които предпочитат телефоните или таблетите. Например да излязат на дълга разходка и да снимат 10 предмета, с които да направят видео с история.
За да преразказва като отличник, едно дете е необходимо:
✅да се изразява добре
✅да чете с разбиране
✅да може да пише грамотно
❤️Още му е необходимо съсредоточаване и практика.
Изразяването го тренираме всеки ден, говорейки си за всичко, което го вълнува и заобикаля. Докато то говори, можем да му подсказваме правилните думи или да му добавяме синоними на тези, които използва. Хубаво е да го провокираме да ни говори, да прекарваме време в разговори, да му споделяме и ние, изразявайки се по начин, който да развива и него.
За четенето с разбиране можем да четем заедно статия за негов любим герой, филм, приказка, всичко, което вълнува детето, а после заедно да обсъдим какво е прочело или какво сме прочели заедно. Обръщаме вниманието му към детайлите, имена, цифри, обстоятелства, задавайте му въпроси.
За писането може да му дадем задача да ни напише история по преживяване – празник, на който е присъствало или да препише любима част от книга или приказка. Разбира се тук най-полезни са диктовките, но най-важно е всеки ден да пише и да чете.
Спазвайки тези насоки, прилагайки ги от възможно най-рано, още от 2. клас, дори и по-рано, след време детето ще е съвсем естествено и лесно, напълно готово за отлични преразкази.
Как да открием способностите на детето, ако то е напълно апатично и демонстрира липса на всякакъв интерес?
Обикновено това е вид протест от страна на детето, затваряне, показва нужда, която не е довлетворена. Нашият подход към такива деца е любов и търпение, които проявяваме в отделяне на време само за него:
❤️Време, в което можем да помълчим заедно, слушайки музика.
🌷Време, в което можем да си споделим като първо споделя и се отваря учителя, давайки път на детето.
❤️Време, в което заедно хапваме нещо, сами, извън групата.
🌷Време, в което сме отворени да слушаме.
❤️Време, в което му казваме колко добре се справя, когато върши задачите си, в което получава похвали и признание.
След като се спечели доверието и детето усети, че е обичано и прието, то започва да проявява най-доброто от себе си.
Сигурната и спокойна среда е особено важна за дечицата.
Много често със започването на 5. клас децата се сблъскват с трудности с материала в училище, дори променят поведението си. Може да забележим, че са по-напрегнати и тревожни, че ученето става трудно, а емоциите надделяват.
В 5. клас изведнъж всичко се променя, вече няма един учител, който не само ни учи, но и ни одкрепя във всичко през деня. Няма го вече осигурения обяд, дори класната стая, в която ”да се скрием” като у дома си.
Появяват се нови и различни учители с различните си изисквания и различен подход на преподаване, към който трябва да се приспособят. Появява се нуждата от повече самостоятелност, от собствена отговорност за домашни и задължения.
От опита си през годините виждаме огромното влияние на Занималнята в 5. клас в успеваемостта на децата.
Получават всекидневна подкрепа от учител за уроци, домашни и затруднения в училище. Имат и сигурността като в домашна среда. Могат да споделят вълненията, очакванията, разочарованията си, могат да “отпуснат” емоцията, която ги превзема и да бъдат чути, да им бъде отговорено адекватно.
”Изчистването” и отпускането на детето помага за неговото съсредоточаване и съответно ползотворно учене. Затова и децата, които продължават да ходят на занималня и след 4. клас запазват успеха си, дори надграждат по-бързо и са по-мотивирани. Преживяват промените по- лесно и нямат пропуски в учебния материал.
Пълна тишина, маси за двама, подредени в три редици. Пълно е с деца. Чува се само гласът на учителя. Разказва, обяснява, дава знак кога децата да пишат и отново приканва към тишина и внимание. Звучи ли ви познато? После децата трябва самостоятелно да се подготвят, да научат определенията, да си припомнят стария материал и да са готови да демонстрират знания на следващия час или на контролното, класното, на тестовете за външно оценяване. Крайното оценяване е важно, но така се измерва само определен тип учене, познанието, което се мери е ограничено. Ако децата не са успели да научат всичко, значи не са били достатъчно старателни, не са внимавали, не са слушали учителя, вината си е тяхна.
Така изглежда традиционният начин на преподаване или известен още като „подходът на празната чаша“. Определено има ползи от него и днес. При този метод на преподаване учителят представя структурирано съдържанието на учебния материал, „смила“ информацията, лесно се поддържа дисциплина. Къде са учениците, как се ангажира тяхното внимание? Как се стига до осмисленото познание, което може да се приложи в не една проблемна ситуация? Как децата учат да учат и постигат? Те просто трябва да слушат, да запаметяват и да възпроизвеждат.
Днес всеки от нас може да носи буквално в джоба си огромно количество информация. Необходими са ни знания, умения и компетентности, с които да живеем добре и да успяваме в епохата на все по-глобализиран и свързан в мрежи свят, при който основна движеща сила е информацията. Можем ли да го постигнем?
Започваме от това, което желаем да постигнем и планираме последователно стъпките. Ако ние, учителите, отделим повече внимание върху крайния резултат – какво учениците трябва да знаят, разбират и могат, ако предварително намерим доказателствата за това доколко те успяват да постигнат желаното, то ще можем осъзнато, през призмата на поставените цели, да планираме учебните дейности. Тогава нашите уроци логично ще следват резултата, а не методиките, които владеем най-добре. В основата на нашето преподаване е необходимо да поставим разбирането, до което трябва да доведем учениците си. Да знаем до какво разбиране искаме да достигнем и тогава да се фокусираме върху съдържанието, методите, дейностите.
Ако учениците не са усвоили нещо, значи ние не сме им създали условия за това. Учителят и учещите си взаимодействат и достигат заедно до желаните резултати. Учителите е необходимо да наблюдаваме детайлно как учениците реагират и да променяме, като планираме целенасочено въздействията, за да достигнем до очакваното и поставено в началото като резултат. Така преподаването се фокусира върху възможностите за задълбочено осмисляне, а не механично запомняне, постоянно изследване, откриване и осъзнаване на изводите, планиране, изобретяване, адаптиране, което в крайна сметка да ни доведе до създаване на уменията, необходими на съвременния човек.
Основното съдържание на математиката като наука дава възможност на учениците да се възползват от нея на практика. Математиката води до развиване на рационално-логическо мислене. Вземането на решения се основава на анализ, изчисления, аргументиране и развити представи за количество и стойност.
Развиваното от математиката рационално мислене осигурява фундаменталната основа за решаването на проблеми, за откриването на решения.
Обучението по отделните науки осигурява средствата, чрез които учениците могат да постигат логическо мислене и разбиране в математиката, като прилагат това, което знаят и достигат до решение. Математическото разбиране предполага осъзнаването, че множество методи могат да бъдат приложени към определена ситуация и да се намери решение. Това е начинът при прилагане на различни ограничения в решаването на проблем или провеждането на изследване, постигнатите резултати да остават основателни. Моделите на обучение, базирани на проекти в часовете по науки, осигуряват учебната среда, чрез която учениците могат да преминат от разбиране и знание към практика. Инженерно-базираните проекти изискват от учениците да направят мозъчна атака, проектиране, конструиране, тестване и да достигнат до резултатите. Тези модели на обучение създават значимост на усилията на учениците, дават им свобода да преследват своите интереси и задоволяват интелектуалното им любопитство.
От съществено значение е учениците да имат математически инструменти, да разбират и решават. Да погледнат дълбоко в откритите връзки и влияния като част от тяхното научно изследване. Тези отношения могат в крайна сметка да бъдат представени като математически функции. Научните теории, подкрепени с експериментални резултати, могат да се изразят красноречиво в графични презентации и като математически модели.
Всяко дете има номер в училище. Лесно е за запомняне. Подреждат се номерата в главата на учителя, логично. Всеки номер започва да трупа още числа до себе си – оценки от изпитване, оценка от тестове, после срочни и годишни оценки, обикновено като средно аритметично от текущите оценки. Нищо лично, просто “обективна” оценка от ученето. На родителска среща отново – обратната връзка пак е число. Гордо се съобщават например двойките и естествено логичният извод – “не учи достатъчно”.
Може ли едно число да изрази успеваемостта на детето? Как проследяваме напредъка на децата? Могат ли само оценките от тестовете да дадат уникалната картина на всяко дете?
Основната функция на системата за оценяване е да бъде в подкрепа на развитието на учениците. Обоснованото, надеждно и справедливо оценяване, ориентирано към измерване на напредъка и степента на изпълнение на поставените цели, може да спомогне за изпълнението й. Казваме, че чрез учебните програми развиваме умения за критично мислене, за решаване на проблеми, а как се отразява това в системата за оценяване?
Ако мотивът на децата да ходят на училище е само защото така трябва и защото е нужно, за да вземат дипломи, то тогава кой ще изследва бързопроменящия се свят, кой ще е активна взаимодействаща си част с него и ще го прави по-добър? “Образованието не е подготовка за живота, а самият живот” – казва Джон Дюи. Учебните програми са предназначени за живота, нека и оценяването подпомага тази цел.
Повечето родители не понасят многобройните домашни, защото повечето деца също ги мразят. И почти винаги има битка. Детето е уморено и аз съм изморен. Детето иска да си играе и аз искам то да играе. И въпреки че има причина учителят да дава домашна работа, това не ви успокоява, когато виждате как детето се бори да завърши задачите си. Целта е да се справим със зададеното бързо и ефективно, за да се наслаждаваме на времето заедно.
Но всяко дете е различно, всяко учи по различен начин и подходът към него следва да е различен. Методите, които ще работят при едно дете, няма да се получат при друго. Затова днес ви даваме идеи как в домашни условия да помогнете на своето дете според индивидуалния му стил на учене и уникален темперамент.
След като установите рутината и основите на ученето, ще ви е необходим и допълнителен, индивидуален подход, за да мотивирате детето да учи с желание и удовлетворение. Представяме ви няколко типа поведение сред децата и съвет за справяне, от които може да изберете най-подходящия за вашия ученик. За да определите стила на учене на вашето дете, вгледайте се в поведението, реакциите и предпочитанията му в ежедневието.
1. Изпълнителят – отговорното дете, ориентирано към изпълнение на задачите.
Те са деца, които се фокусират върху точно поставени задачи и определят успеха си спрямо изпълнението им.
Поведение на детето „Изпълнител“: – има нужда да му се обясни какво да направи стъпка по стъпка с ясни, директни инструкции; – учи или играе на тихо място. Разсейва се лесно от шум/други хора, докато е заетo; – предпочита да не яде/пие, докато се занимава; – концентрира се само в една дейност/задача в даден момент; – не желае да бъде прекъсвано по време на дейност/игра, склонно е да се подразни, ако това се случи; – иска винаги да завърши това, което е започнало; – иска самостоятелност, няма нужда от насърчаване, за да завърши задачата си; – не е общително дете, не обича отборни игри; – предварително обмисля и планира преди да започне дадена дейност; – предпочита да решава проблемите си само и обмисля всички възможности преди да вземе решение; – обикновено е послушно, дори без надзора на по-възрастен.
СЪВЕТ: Обяснете им, че тяхната отговорност е да са ученици и част от тяхната работа е да пишат домашните си. Точно както мама и татко трябва да вършат своята работа (опишете свои задачи – работа с таблици и определена програма, пътувания извън града/страната, срещи по работа и тн.), така работата на ученика е да учи и да даде най-доброто от себе си в изпълнението на задачите си.
2. Търсещият удоволствия – мотивира се, когато получава награди и одобрение.
Това е детето, което се нуждае от определен стимул, който ще му се даде при изпълнение на задачите.Мотивацията му идва от удоволственото преживяване, от наградата.
Поведение на детето „Търсещ удоволствия“: – има нужда от вашето одобрение докато играе, когато взима решения, когато постига резултати; – работи съсредоточено, докато вие сте до него и постига много, докато вие сте там; – ясно изразява желания за това какво иска, моли и изисква да му се даде; – лесно се разсейва, сменя теми и дейности бързо към по-вълнуващи в момента; – интересува се от удоволствието, което му носи дейността, а не дали ще я завърши/колко е важна; – иска резултатите да се постигат сега и веднага, обикновено е нетърпеливо, припряно; – има нужда от насърчаване, за да завърши задачите си; – обикновено е общително дете; – ако бъде оставено само, ще остави отговорностите за последно, проявява мързел; – чувства вина, когато му се сърдите.
СЪВЕТ: Използвайте любимото му лакомство като награда. Моята дъщеря много обича шоколад. Разделях го на блокчета и след всяка правилно решена задача с условие по математика, получаваше едно. Може да наредите наградките до задачите/до абзаците от урока и след всеки верен отговор да хапва по една. Вместо с храна, може да го награждавате със стикери (например цветни листчета с похвали – най-бързо решената задача!, най-добрият изказ!, най-гладко разказаният урок!) или с любимото му занимание, след като завърши успешно домашните си. Важно е да намалявате наградите с времето. След седмица давайте наградка за 3 решени задачи, например, а след месец за цяла страница задачи от учебната тетрадка. Целта не е да свикнат, че винаги ще бъдат награждавани, все пак са се отправили към гимназията, където ще трябва да учат сами и с по-малко подкрепа. Вашето внимание и одобрение е мотивиращото тези деца. Дори когато грешат или мързелуват, използвайте позитивен подход.
3. Чувствителният – емоционалното, тревожно и напрегнато дете. Това е детето, което се стресира от това колко много домашни има да напише/уроци да научи и колко малко време има за това. Тази емоция му пречи и то изоставя задълженията си.
Поведения на детето „Чувствителен“: – несигурно е в изявата си; – има притеснение да изрази какво мисли; – търси постоянно подкрепа от по-възрастните; – трудно взима решения само; – обикновено затворено в себе си, избягва конфликти; – склонно е да не споделя и да преживява вътре в себе си; – избягва игри с много хора, но въпреки това ги желае; – страхува се да не се провали/изложи; – има концентрация на внимание, когато е спокойно; – чувства се спокойно, когато усеща подкрепа.
СЪВЕТ: Задайте време за изпълнение на задачата (от таймер на телефона например) и насърчете детето да изпълни задачата възможно най-добре за даденото време. Когато времето свърши, починете за малко, разсейте се с песен, с лек разговор или рисунка, за да разпусне детето от натоварването. След това задайте ново време за следващия урок и така докато не завършат домашните си. Всяка седмица добавяйте допълнително 1-2 минути към работното им време. Ако детето го тревожи повече обема на зададеното, покрийте по-голяма или по-малка част от заданията с бял лист, за дане се виждат. Така ще могат да фокусират вниманието си към частта, която се вижда, без да се напрягат колко много работа още им остава. Целта е детето да придобие увереност, че може да се справи като изгради по-ясна представа за необходимото време и обема на задачите.
4.Разсейващият се – не задържа вниманието си дълго. Това е детето, което бързо губи интерес и лесно измества погледа и вниманието си. Може да е по-подвижно или по-интертно, и в двата случая ще ви е трудно ще го задържите концентрирано над урока.
Поведение на детето „Разсейващ се“: – има избрани конкретни теми и занимания, които задържат интереса му; – отказва се бързо, ако нещо му е трудно; – бързият резултат е важен, за да продължи със своите си занимания; – любопитно е и има конкретни интереси; – има нужда от насърчаване, за да завърши задачите си; – не търси вниманието на други и избягва групови занимания; – има силно развита фантази и често създава собствени светове/приказки; – не чувства отговорност към задачите, които са извън обсега на интереса му; – не се оправдава и рядко чувства вина; – избягва конфликти.
СЪВЕТ: Поставете заедно с детето два големи картона/папки отстрани на работното му място, които да ограничат видимостта към заобикалящото го. Намалете максимално всичко, което може да разсее погледа му. Уверете се, че всички устройства са изключени – компютър, телевизор, музика. В стаята, където работи детето не бива да има каквото и да е движение, осигурете му спокойно и тихо място. Тук ефективно можете да приложите и метода с таймера при „Чувствителният“, ориентирането във времето ще помогне на детето със съсредоточаването, поставяйки му рамка за концентрация.
5.Напредналият – любознателното дете, детето, на което му се отдава ученето. Това е детето, което постига отлични резултати и се справя с лекота с уроците. Научава с удоволствие и задава въпроси. Може да е екстровертно или интровертно, определящо е любопитството му и времето, прекарано в научаване.
Поведение на детето „Напреднал“: – обича интелектуални игри; – говори много, когато се отнася до споделяне на знания. – радва се, когато получи изява и поощрение. – обича да е полезно на другите. – отегчава се от лесни и прости задачи, не обича да е подценено. – предпочита да работи само. – няма нужда от постоянен надзор и внимание. – любознателно е.
СЪВЕТ: Говорете с учителите/учителя му за по-предизвикателни задания. Важно е да отбележим, не допълнителни, а по-задълбочени. В зависимост къде е сферата им на любопитство, можете да ги предизвикате да напишат свой разказ, да решат сложна логическа задача, да ги предизвикате с по-сложна лексика. Слушайте ги, когат разказват по своите теми и ги окуражавайте с различни дейности.
…Остават още 2 индивидуалности и заедно с тях още 2 съвета! Очаквайте ги 🙂
